Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не дължи на

...
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не дължи на
Коментари Харесай

Втори съд показа произвола на НАП срещу Лозан Панов

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не дължи на данъчните над 11 000 лева, както настояват те, а 890 лева Това реши Административният съд София-град (АССГ), предава Това е второ правосъдно решение, което демонстрира и разказва произвола на Национална агенция за приходите по отношение на Панов.

В настоящето решение  арбитър Ирина Кюртева насочва много рецензии към метода на приходната администрация към проверката на ръководителя на съда.  От правосъдното решения ясно се виждат и куп неуместни констатации и прочити на закона от страна на Национална агенция за приходите.

Ревизията на Панов обхваща три години – 2013 година, 2014 година и 2015 година За последната самата Национална организация за приходите (НАП) откри, че има надвзети налози. Основната сума, която Национална агенция за приходите претендира от Панов, е за 2013 година, като в ревизионния акт беше записано, че той дължи на данъчните още 10 107 лева Председателят на Върховен касационен съд е подал заявления за трите години и е платил налози за тях, само че на съображение съществуване на данни за укрити доходи или приходи против него стартира проверка. Всъщност тя стартира, откакто през 2017 година Панов подаде декларация за приходите и имуществото си единствено пред Инспектората към Висшия правосъден съвет, а не към Сметната палата. За това той беше санкциониран с 1000 лева, само че все пак последва и данъчна проверка.

Caмият Πaнoв твърди в жалбата си против данъчния инспекционен акт, чe peзyлтaтитe oт peвизиятa пoчивaт нa пpoизвoлни, нeлoгични и нeoбocнoвaни пpeдпoлoжeния, нaпpaвeни в пpoтивopeчиe cъc cъбpaнитe дoĸaзaтeлcтвa, че той cтpиĸтнo e пoдaвaл дaнъчнa дeĸлapaция вcяĸa гoдинa и няма по какъв начин въобще да се приказва за каквото и да “yĸpивaнe ".

Основната част от сумата, която Национална агенция за приходите твърди, че Панов дължи, идва от покупката на парцел в местността Прибой на варненския кв. „ Галата “. В решението на АССГ добитият от ръководителя на ВКС (към оня миг арбитър във Върховния административен съд) е разказан по следния метод: „ постройка със застроена повърхност 37 кв.м., представляваща дървена сграда върху бетонова основа, брой етажи – един, с таван 37 кв.м, по уверение за данъчна оценка с предопределение „ различен тип постройка за обитаване ”, както и ½ идеални елементи от аграрен парцел с повърхност 480 кв.м, находящ се в урбанизирана територия, с метод на трайно прилагане „ за търговски обект, комплекс ”.

Панов е заявил, че е платил за него 26 000 лева, само че съгласно данъчните действителната цена е 122 000 лева Тя е избрана с експертиза по така наречен способ на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице, назначено от Национална агенция за приходите, е трябвало да откри какъв брой е пазарната цена към април 2013 г. (когато е подписана сделката) и към май 2018 г. (когато стартира ревизията). То излиза със умозаключение, че долната граница на пазарната цена на парцела, който самият Панов назовава бунгало, е 88 293 лева, а горната – 122 649 лева И данъчните одобряват точно най-високата сума, посочена от специалиста, като пазарна цена.

Съдът разказва това като неуместно.  „ Съвсем неаргументирано ревизиращият екип е приел, че пазарната цена на добития от жалбоподателя парцел е в горната граница от 122 649,47 лева, като е направил извод, че той е платил в брой на продавача разликата (която е 96 649,47лв.) сред нея и вписаната цена в нотариалния акт. Тези заключения са голословни, както е голословно и експертното умозаключение “ .

Съдия Кюртева посочва, че нотариалният акт за договорката има материална доказателствена мощ за посочените в него условия, в това число и за цената. „ Липсват доказателства за осъществена инспекция на продавача, с цел да бъдат открити въпреки и косвени данни за отклоняване от продажната цена, посочена в нотариалния акт, респ., че тя не е фактически платената от жалбоподателя “, написа в решението си тя.

Съдът установява и различен сериозен проблем с експертизата. Вещото лице,   с цел да откри какви са пазарните цени към 2013 година и 2018 година, е изследвало офертни цени от няколко седмични издания, направило е информация в имотния указател и е употребило лични данни на специалиста, само че не е направило оглед на място. „ …Офертите съставляват едно предложение за подписване на договорка и оповестените цени подлежат на смяна в процеса на договаряне. Съгласно трайната процедура на Върховен административен съд е неприемливо при метода на сравнимите неконтролирани цени съпоставимите пазарни цени да се дефинират на база предложения. Вещото лице не е направило оглед на място на парцела. Направена е параленост с продажба на два парцела с друго предопределение от процесния (НА от 03.05.2012 година с предмет търговски обект-ресторант и земя и НА от 19.11.2015 година с предмет – постройка с повърхност 61,06 кв.м), които нямат сходни характерности с процесния парцел. Не излиза наяве по кое време са издигнати постройките, тяхното предопределение, експлоатационен потенциал, построени съоръжения и други “,  пише АССГ. Така той стига до безапелационния извод, че не е потвърдена друга цена от посочените в нотариалния акт 26 000 лева

За други приходи на ръководителя на Върховен касационен съд – възнаграждения за лекции и конференции, които съгласно ревизионния акт са укрити, съдът открива, че в действителност са декларирани и обложени с налог и за фиска не е настъпила никаква щета.  

Тук съдът разказва следващ парадокс. Съдът установи, че данъчните случайно са решили, че през 2014 година Панов е бил в чужбина за 9 дни и е харчил по 1000 лева дневно.  „ Единственият неоспорим факт е, че жалбоподателят е напуснал РБългария на 27 юли 2014 година през Граничен контролно-пропусквателен пункт К. като пешеходец “, написа АССГ и акцентира, че е признато, че Панов е останал зад граница 9 дни, тъй като толкоз отпуск си е взел, без да има доказателства по кое време в действителност се е върнал в България.   „ Като база за установяване на разноските за пътешестване е взето открито съответно заплащане през 2015 година от банковата сметка на жалбоподателя за вечеря в размер на 917,57 лева в ресторант в Русия, което е осъществено година след ревизирания интервал. Продължителността на престоя и ежедневният разход са случайно избрани “, се декларира в правосъдното решение.

За повторно АССГ в решение разяснява, че този метод на данъчните във връзка с Панов е погрешен. През май съдът анулира различен инспекционен акт против него за 1732 лева и там отново вечерята в Русия беше употребена като база за разноските, които той прави дневно до момента в който е в чужбина.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР